20.09.2007 г., 14:10

жена за грях

915 0 2

Колкото и да ми показваш,

че за мене нехаеш,

аз виждам че ме желаеш.

Защото колкото и пъти да бягаш,

не стигаш далече,

и отново към мен ръка протягаш

и съжаляваш че се отрече...

Но не  мога повече да ти позволявам

да ме раняваш така, а аз да те обожавам.

Не съм твоята "жена за грях".

Писна ми, обляна в сълзи,

за обич да те умолявам.

Не искам повече да съм тази,

която просто те забавлява,

за да усети твоя сладък смях.

Думите ти вече за мене не струват.

Обещанията изречени с мен се сбогуват.

Сърцето ми е на хиляди кристали.

Някъде  чух, че с тях любов се купува.

Но кой със моите ще тръгне да търгува,

като без теб те своята стойност за изляли...

Боли ме защото обеща,

че ще си до мен и моето сърце.

Но предаде любовта,

за да изтръгнеш в този ден душата ми с ръце...

И нямам вече спомен от плитките ти обещания.

Остават назад като със срок негоден

и пазят за друг смешни оправдания...

Под гордата ти походка

познах аз едно мило момче.

Под усмивката ти с иронична нотка

защо се крие чаровното дете?...

Какъв е тоя твоя начин да си силен

без да се бориш за каквото и да е?...

Или това е твоят начин да изглеждаш стилен -

вижте тя ме обича аз нея не!

Дори и да знам, че ще умра,

ако те видя със друга,

аз искам да стане това,

за да обичаш, но да си само слуга;

На своите чувства и намерения,

но подвластен на нея и нейните настроения.

Да се побъркваш тогава,

да се почувстваш като книги излишни,

да те гори болка като в жарава,

за да усетиш моите чувства предишни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам за пунктуацията. Обещавам да я оправя още днес,но по-късно.
  • Много хубаво, актуално и близко до много момичета! Поздравявам те! Ако му оправиш и пунктуациятааа...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...