Sep 20, 2007, 2:10 PM

жена за грях

  Poetry
914 0 2

Колкото и да ми показваш,

че за мене нехаеш,

аз виждам че ме желаеш.

Защото колкото и пъти да бягаш,

не стигаш далече,

и отново към мен ръка протягаш

и съжаляваш че се отрече...

Но не  мога повече да ти позволявам

да ме раняваш така, а аз да те обожавам.

Не съм твоята "жена за грях".

Писна ми, обляна в сълзи,

за обич да те умолявам.

Не искам повече да съм тази,

която просто те забавлява,

за да усети твоя сладък смях.

Думите ти вече за мене не струват.

Обещанията изречени с мен се сбогуват.

Сърцето ми е на хиляди кристали.

Някъде  чух, че с тях любов се купува.

Но кой със моите ще тръгне да търгува,

като без теб те своята стойност за изляли...

Боли ме защото обеща,

че ще си до мен и моето сърце.

Но предаде любовта,

за да изтръгнеш в този ден душата ми с ръце...

И нямам вече спомен от плитките ти обещания.

Остават назад като със срок негоден

и пазят за друг смешни оправдания...

Под гордата ти походка

познах аз едно мило момче.

Под усмивката ти с иронична нотка

защо се крие чаровното дете?...

Какъв е тоя твоя начин да си силен

без да се бориш за каквото и да е?...

Или това е твоят начин да изглеждаш стилен -

вижте тя ме обича аз нея не!

Дори и да знам, че ще умра,

ако те видя със друга,

аз искам да стане това,

за да обичаш, но да си само слуга;

На своите чувства и намерения,

но подвластен на нея и нейните настроения.

Да се побъркваш тогава,

да се почувстваш като книги излишни,

да те гори болка като в жарава,

за да усетиш моите чувства предишни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съжалявам за пунктуацията. Обещавам да я оправя още днес,но по-късно.
  • Много хубаво, актуално и близко до много момичета! Поздравявам те! Ако му оправиш и пунктуациятааа...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...