Колкото и да ми показваш,
че за мене нехаеш,
аз виждам че ме желаеш.
Защото колкото и пъти да бягаш,
не стигаш далече,
и отново към мен ръка протягаш
и съжаляваш че се отрече...
Но не мога повече да ти позволявам
да ме раняваш така, а аз да те обожавам.
Не съм твоята "жена за грях".
Писна ми, обляна в сълзи,
за обич да те умолявам.
Не искам повече да съм тази,
която просто те забавлява,
за да усети твоя сладък смях.
Думите ти вече за мене не струват.
Обещанията изречени с мен се сбогуват.
Сърцето ми е на хиляди кристали.
Някъде чух, че с тях любов се купува.
Но кой със моите ще тръгне да търгува,
като без теб те своята стойност за изляли...
Боли ме защото обеща,
че ще си до мен и моето сърце.
Но предаде любовта,
за да изтръгнеш в този ден душата ми с ръце...
И нямам вече спомен от плитките ти обещания.
Остават назад като със срок негоден
и пазят за друг смешни оправдания...
Под гордата ти походка
познах аз едно мило момче.
Под усмивката ти с иронична нотка
защо се крие чаровното дете?...
Какъв е тоя твоя начин да си силен
без да се бориш за каквото и да е?...
Или това е твоят начин да изглеждаш стилен -
вижте тя ме обича аз нея не!
Дори и да знам, че ще умра,
ако те видя със друга,
аз искам да стане това,
за да обичаш, но да си само слуга;
На своите чувства и намерения,
но подвластен на нея и нейните настроения.
Да се побъркваш тогава,
да се почувстваш като книги излишни,
да те гори болка като в жарава,
за да усетиш моите чувства предишни...
© Мими Todos los derechos reservados