Колкото и да ми показваш,

че за мене нехаеш,

аз виждам че ме желаеш.

Защото колкото и пъти да бягаш,

не стигаш далече,

и отново към мен ръка протягаш

и съжаляваш че се отрече...

Но не  мога повече да ти позволявам

да ме раняваш така, а аз да те обожавам.

Не съм твоята "жена за грях".

Писна ми, обляна в сълзи,

за обич да те умолявам.

Не искам повече да съм тази,

която просто те забавлява,

за да усети твоя сладък смях.

Думите ти вече за мене не струват.

Обещанията изречени с мен се сбогуват.

Сърцето ми е на хиляди кристали.

Някъде  чух, че с тях любов се купува.

Но кой със моите ще тръгне да търгува,

като без теб те своята стойност за изляли...

Боли ме защото обеща,

че ще си до мен и моето сърце.

Но предаде любовта,

за да изтръгнеш в този ден душата ми с ръце...

И нямам вече спомен от плитките ти обещания.

Остават назад като със срок негоден

и пазят за друг смешни оправдания...

Под гордата ти походка

познах аз едно мило момче.

Под усмивката ти с иронична нотка

защо се крие чаровното дете?...

Какъв е тоя твоя начин да си силен

без да се бориш за каквото и да е?...

Или това е твоят начин да изглеждаш стилен -

вижте тя ме обича аз нея не!

Дори и да знам, че ще умра,

ако те видя със друга,

аз искам да стане това,

за да обичаш, но да си само слуга;

На своите чувства и намерения,

но подвластен на нея и нейните настроения.

Да се побъркваш тогава,

да се почувстваш като книги излишни,

да те гори болка като в жарава,

за да усетиш моите чувства предишни...