Жената № 2
Жената № 2
Дали е тя
ребро адамово,
не зная,
но знам,че и Адам е
Евин син...
Не знам,
дали е тя
изгонвана от Рая,
но знам, че няма Рай ,
без погледа й
син!
Не знам сега,
дали това да кажа,
че бих си пожелал,
тя вечно да е с мен...
И пред палатите и
да стоя на стража,
и да съм й роб,
до сетния си ден!
Не знам каква е
нейната велика сила?!
Навярно не е
само Любовта!
От памтивека знам,
Съдбата е решила,
със Чар тя
да господства
над Света.
И аз щастливо
туй господство,
ще приема!
И с радост
туй Господство съм
приел!
И ако някой
това ми отнеме,
той все едно,
Живото ми е
взел!
09.03.-23.06.1975г. София
/преработено 2010гСофия/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
