8.03.2004 г., 16:42

Жената... - Честит празник!

4K 2 6

Жената е вълшебно цвете,
донасящо безкрайна радост,
създадено от боговете
да ни дарява страст и младост.

Жената е омайно биле,
амброзия от свят далечен,
от устните и щом отпиеш,
завинаги ще си обречен.

Жената е и Рай и Ад,
Ангел, Демон и Фурия,
Обятията и са - благодат,
в минути тежки там се крием.

Жената е опора вечна,
по силна даже от мъжете.
Любов - даряваща ни вечност,
а в същност виж я...
                Нежно цвете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Произведението добива най-голяма стойност от Ценителя! Много е важно в случая, творбата да е написана от Мъж, а по нея съдим, че е кавалер в живота! Наистина са рядко "произведение" такива мъже, а съответно и техните произведения на техните произведения!
  • само едно "Браво!" мога да добавя, останалото ти си го казал
  • ще ми се да видя жена,която няма да го оцени със 6 това...))))))
  • <img src="http://rack5.free.evro.net/free2/dthtime/site/smiles/klaniashto.gif"> Прекланям се пред човек, който мисли за жените по такъв начин. Малко са мъжете, които го правят. <img src="http://rack5.free.evro.net/free2/dthtime/site/smiles/klaniashto.gif">
  • това е върха

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...