Жената, която целунах по залез
ЖЕНАТА, КОЯТО ЦЕЛУНАХ ПО ЗАЛЕЗ
Бог ме създаде луд на ишлеме –
мечта за психиатрите в Карвуна.
И с теб, като останах насаме,
те милнах и несръчно те целунах.
А ти притихна в моите ръце
като току-що уловена птица.
И казах си с пресъхнало небце:
– Нима е моя тази хубавица?
Не знаех аз – да вярвам, или не?
Такъв късмет на мен ли ще се падне?
Из мен пръхтеше див табун коне.
В главата ми думтеше Рихард Вагнер.
В очите ти летях – през синеви! –
и там – на Седмото небе – във края,
постлах под теб най-меките треви,
каквито няма даже и във Рая.
И коленичих – както жаден мъж
надвесва над потока жадни устни.
И пих – додето цъфналата ръж
не придоби край теб цвета на мюсли.
И Господ Бог отново ни позна.
И кротко ни привика с показалец –
мен – мъж блажен, и теб – една Жена,
която аз целунах в своя залез.
16 септемврий 2024 г.
гр. Варна, 6, 10 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
