Жената, която съм аз

14.06.2022 г., 22:39 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 2

349 0 1

Жената, която съм аз,
си тръгва достатъчно рано -
преди да разкрият тайните ѝ,
преди да стане излишна,
преди да се превърне в позната земя.
Понякога оставя по масата къшеи
като неразказани до края истории,
за да напомнят за присъствието,
но и за липсата ѝ.
Жената, която съм аз,
върви плавно и нежно по пътя си,
като котка, която ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Черна сянка
Ех...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
Нищо

От тази тишина не става нищо. Пропуква се отвътре. Като чаша, в която няма вино, а въздишките се гон...
Сезонът на тъжните залези

Остави този дъжд да вали, всички грешни следи да отмие, във улуците лошите дни със измамни надежди д...

Още произведения »