Жената, която съм аз,

си тръгва достатъчно рано -

преди да разкрият тайните ѝ,

преди да стане излишна,

преди да се превърне в позната земя.

Понякога оставя по масата къшеи

като неразказани до края истории,

за да напомнят за присъствието,

но и за липсата ѝ.

Жената, която съм аз,

върви плавно и нежно по пътя си,

като котка, която

знае точно къде отива,

без да се надпреварва,

без да догонва,

без да преследва.

Тя е плячка,

в която мнозина се целят,

ала пропускат, защото

тя както е в този свят,

така и не е от него.