Жената, която съм аз
Жената, която съм аз,
си тръгва достатъчно рано -
преди да разкрият тайните ѝ,
преди да стане излишна,
преди да се превърне в позната земя.
Понякога оставя по масата къшеи
като неразказани до края истории,
за да напомнят за присъствието,
но и за липсата ѝ.
Жената, която съм аз,
върви плавно и нежно по пътя си,
като котка, която
знае точно къде отива,
без да се надпреварва,
без да догонва,
без да преследва.
Тя е плячка,
в която мнозина се целят,
ала пропускат, защото
тя както е в този свят,
така и не е от него.
© Farise All rights reserved.
