Жената на последния сънуващ
Жената на последния сънуващ
от него вече нищо не очаква.
Когато си отива, го целува.
И после се преструва, че забравя.
Сама си знае - няма да успее,
тъй както и да спре да го обича.
Какво като си нямат своя песен.
Животът предстои да я напише.
Жената на последния сънуващ
сама приготвя дългия му списък
стремежи за поредното пътуване
и пъхва между тях любовно стихче.
Не си мислете - сляпа романтичка!
Тя знае даже кътните му зъби.
Когато е решил да си отиде,
това ще значи - иска да се влюби!
Безпаметно, почти до безнадежност
във някое загадъчно момиче.
Сега се прави на богат безделник
във бара на една крайпътна спирка.
След малко ще попита: "Да почерпя!?",
момичето до него. "Да отидем вкъщи.
И да празнуваме, че съм те срещнал.
Представа нямаш откога те търся."
Ще замълчи след първата целувка -
съдбовно дълга и неповторима.
А тя ще промълви как е сънувала,
че ще го срещне, за да го обича.
И после ще добави срамежливо,
докато той си търси нещо в джоба.
"Написах ти едно любовно стихче,
докато ти си ме сънувал снощи."
Съдбовен знак! Загадъчна поличба.
Такава среща с песен се празнува.
И заедно припяват малко стихче
жената и последният сънуващ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
