Жената на приятел
Вечеря привидно невинна,
с приятел храна споделена.
Наздравици с чаши за вино
редуват с усмивки напевни.
Отдавна се знаете двама,
търчехте до късно на двора –
делеше го старият сламник,
скривалище беше оборът.
Летата си в село делихте,
делите до днес и храната.
с жените сега споделихте,
една е от Кръста водата*.
Нощта упорито напредна,
множаха се чашите с вино,
смехът неусетно приседна
в искрата в очите игриви.
Случайност ги водеше често
при пазвата тъй благодатна,
удавена с вино уместност
отвори врата непозната.
И похот през нея премина,
и вече не беше случайност -
горящата диво камина
подканяше двама към крайност.
Нощта ги прикри, че си взеха
от чуждата пита парче.
Съвестта си дали убедиха
приятел какво ще рече?
Откъснал плода забранен
с жената на своя побратим,
дали ще му бъде простено,
душата му вечно ще пита.
––––––––––––––––––––––––––––
*Кръстени в една вода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елза Тодорова Всички права запазени
Благодаря, Антоанета! 
