8.01.2007 г., 1:06

Жената в огледалото

1.4K 0 1
Събуждам се от шепот. В огледалото
се гонят сенки и се смеят с глас,
поглеждам в тях и виждам отлетялото,
но несбогувало се минало със нас.

Една жена пред мен чертае улици,
по прашносив и мокър булевард,
отекват стъпки, като малки блудници,
и звук от песен - тих трептящ акорд.

И огледалото прогледна в самота,
остана сляпо, въпреки това,
в тъмнината всяка видима осанка,
е лик без образ – неизвестнос, сянка.

Една жена върви, дъждът не спира,
кристално живи капки ромолят,
и песен нежна, приказно сияйна,
доведе я пред Него – огледален път.

Видя как болката се стича,
над водопад от бягащи искри,
очи затвори и изгря дъга,
от седем цвята звездни светлини.

Събуждам се, ефирно златно,
пробудено от утрото във мен,
възкръсва слънцето, и необятно
е времето, и всеки Земен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бетелгейзе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...