10.08.2007 г., 14:41

Жената вамп

893 0 12
Отекват токчетата глухо
сред бликащата тъмнина
от мръсни входове. Разруха.
Воня на гнила смет и мухъл
пълзи. Дълбока тишина

притиска крайния квартал
и само стъпките унило
заглъхват. Плътен, застоял
е въздухът. Просветват вяло
безсилни в душното чернило

самотни лампи. Тя върви
несигурно и мълчаливо
сред мрака. Може би кърви
сърцето й! Какво вдърви
походката й колеблива?

Внезапно тъмен силует
на мъж, от мрачен безистен
изникна. Сякаш призрак блед,
безшумен, хладен като лед
я дръпна вътре. Ужасен,

смразяващ вик отекна в мрака,
сподавен хрип, предсмъртен стон.
Кой своя изгрев не дочака?
Миг тишина! И пак потракват
ритмично, като метроном

самотни токчета. Но вече
тя крачи пълна със живот
към нови жертви. От далече
усеща лъх на плът обречена
да бъде нощен пир на злото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...