Жената вамп

Aug 10, 2007, 2:41 PM

Poetry

795 0 12

Отекват токчетата глухо
сред бликащата тъмнина
от мръсни входове. Разруха.
Воня на гнила смет и мухъл
пълзи. Дълбока тишина
притиска крайния квартал
и само стъпките унило
заглъхват. Плътен, застоял
е въздухът. Просветват вяло
безсилни в душното чернило
самотни лампи. Тя върви
несигурно и мълчаливо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Жената вамп

Want to read more?

Random works