17.11.2019 г., 23:05

Жените днес

809 0 0

Обещаваме си от днес
в живота ни да няма стрес!
На всеки нещо му тежи,
но в крайна сметка ние сме жени!
Крехки слаби и наивни
Организирани и много силни! 
Природата ни е такава... 
Да се борим... и душата да прощава!..... 
Все за нещо мислим... 
Все за нещо се тревожим...
Все цел голяма  гоним
Все за нещо се борим!
Децата ни, да са нашата сила
Целта ни за борба...
Партньора ни да е закрила
По пътя към целта!
Здравето късмета и любовта
Да ни следват винаги в живота!
Ние трябва да се ценим...
Излишно да не се хабим...
Нашите деца- целта голяма... 
Да се реализират и станат добри хора! 
Затова ни трябват много сили.. 
Исискванията си, да сме покрили! 
Ето защо е важно да не сме сами.. 
Да обичаме, да сме обичани... 
Ние жените трябва да сме щастливи, 
Така ще сме заредени със сили!!! 
Щастливата жена 
Има и щастливи деца! 
Ето защо трябва да се ценим
И себе си да победим! 
В природата ни е все да мислим
Да бързаме  и да се грижим.... 
Мълчаливо да  страдаме
И да се надяваме! 
Но така не се получава... 
Трябва да намерим баланса... 
Излишното да е отвън
Така ще се сбъдне нашия сън! 
Време е да се събудим
Да видим и да разберем
Че живота се живее... 
И си отива ден след ден! 
Най важните сме ние....
Трябва да сме щастливи  
Така ще имаме много сили
Зареди децата ни мили! 

 

Аз също съм жена... 
И днес си обещавам.... 
Да намеря баланса... 
Към щастието продължавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...