22.04.2009 г., 9:59

Жените на Созопол

1.1K 0 5

 

            Жените на Созопол

 

В Созопол жените са силни,

силни  и страшно красиви,

и всяка в сърцето си носи

на морето вълните игриви.

 

Всяка сутрин с изгрева изпращат

от кея своя син или приятел,

а бризът весело  косите им

превръща ги в попътен вятър.

 

В Созопол жените са напети,

напети и горди за това,

че града със каменната котва

е станал тяхната съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Созопол..море..и красиви жени Мечтаниее....
  • А созополските мъже!
    Изобщо - Созопол - слънчев рай!
    Поздрави!
  • хубав стих за любимия ми морски град...
  • Да ти кажа, това важи за българките като цяло - силни и страшно красиви! За другото не споря.
    Нелош стих
  • Тресна ме носталгия... Не съм стъпвала там от десетина години... Мисля се, че който е стъпил там поне веднъж, винаги ще се завръща. Явно не е съдба само за жените на Созопол

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...