22 апр. 2009 г., 09:59

Жените на Созопол

1.1K 0 5

 

            Жените на Созопол

 

В Созопол жените са силни,

силни  и страшно красиви,

и всяка в сърцето си носи

на морето вълните игриви.

 

Всяка сутрин с изгрева изпращат

от кея своя син или приятел,

а бризът весело  косите им

превръща ги в попътен вятър.

 

В Созопол жените са напети,

напети и горди за това,

че града със каменната котва

е станал тяхната съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паскал Кюмурджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Созопол..море..и красиви жени Мечтаниее....
  • А созополските мъже!
    Изобщо - Созопол - слънчев рай!
    Поздрави!
  • хубав стих за любимия ми морски град...
  • Да ти кажа, това важи за българките като цяло - силни и страшно красиви! За другото не споря.
    Нелош стих
  • Тресна ме носталгия... Не съм стъпвала там от десетина години... Мисля се, че който е стъпил там поне веднъж, винаги ще се завръща. Явно не е съдба само за жените на Созопол

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...