22 апр. 2009 г., 09:59

Жените на Созопол

1.1K 0 5

 

            Жените на Созопол

 

В Созопол жените са силни,

силни  и страшно красиви,

и всяка в сърцето си носи

на морето вълните игриви.

 

Всяка сутрин с изгрева изпращат

от кея своя син или приятел,

а бризът весело  косите им

превръща ги в попътен вятър.

 

В Созопол жените са напети,

напети и горди за това,

че града със каменната котва

е станал тяхната съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паскал Кюмурджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Созопол..море..и красиви жени Мечтаниее....
  • А созополските мъже!
    Изобщо - Созопол - слънчев рай!
    Поздрави!
  • хубав стих за любимия ми морски град...
  • Да ти кажа, това важи за българките като цяло - силни и страшно красиви! За другото не споря.
    Нелош стих
  • Тресна ме носталгия... Не съм стъпвала там от десетина години... Мисля се, че който е стъпил там поне веднъж, винаги ще се завръща. Явно не е съдба само за жените на Созопол

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...