22 abr 2009, 9:59

Жените на Созопол

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

 

            Жените на Созопол

 

В Созопол жените са силни,

силни  и страшно красиви,

и всяка в сърцето си носи

на морето вълните игриви.

 

Всяка сутрин с изгрева изпращат

от кея своя син или приятел,

а бризът весело  косите им

превръща ги в попътен вятър.

 

В Созопол жените са напети,

напети и горди за това,

че града със каменната котва

е станал тяхната съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Созопол..море..и красиви жени Мечтаниее....
  • А созополските мъже!
    Изобщо - Созопол - слънчев рай!
    Поздрави!
  • хубав стих за любимия ми морски град...
  • Да ти кажа, това важи за българките като цяло - силни и страшно красиви! За другото не споря.
    Нелош стих
  • Тресна ме носталгия... Не съм стъпвала там от десетина години... Мисля се, че който е стъпил там поне веднъж, винаги ще се завръща. Явно не е съдба само за жените на Созопол

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...