22 abr 2009, 9:59

Жените на Созопол

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

 

            Жените на Созопол

 

В Созопол жените са силни,

силни  и страшно красиви,

и всяка в сърцето си носи

на морето вълните игриви.

 

Всяка сутрин с изгрева изпращат

от кея своя син или приятел,

а бризът весело  косите им

превръща ги в попътен вятър.

 

В Созопол жените са напети,

напети и горди за това,

че града със каменната котва

е станал тяхната съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Созопол..море..и красиви жени Мечтаниее....
  • А созополските мъже!
    Изобщо - Созопол - слънчев рай!
    Поздрави!
  • хубав стих за любимия ми морски град...
  • Да ти кажа, това важи за българките като цяло - силни и страшно красиви! За другото не споря.
    Нелош стих
  • Тресна ме носталгия... Не съм стъпвала там от десетина години... Мисля се, че който е стъпил там поне веднъж, винаги ще се завръща. Явно не е съдба само за жените на Созопол

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...