30.09.2011 г., 19:10

Жените са големи дяволи, но рогата ги носят мъжете - 3

1.1K 0 2

 

 

                                     Не се отнася за собствените жени

 

                                            Когато Господ Ева е създавал,

                                            е взел Адамово ребро.

                                            Дали тогава Той е осъзнавал,

                                            че е създал голямо зло...

 

                                      .........................................................................

 

 

                                           Жена във ада, нещо непонятно,

                                           дори и дяволът не ще го позволи.

                                           Покорни, непокорни, вероятно

                                           тях Господ в рая ще ги приюти.  

 

                                     ...........................................................................

 

 

                                          Жени,  облечени във "кожи" най-различни,

                                          ту скромни, ту нахални или пък безлични,

                                          с езици тъй ласкателни, красиви, поетични

                                          превръщате мъжете често в същества безлични.

                                          

                                         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...