ЖЕНИТЕ СЪС ЗАБЪРЗАНИ ПОХОДКИ

... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,

наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –

и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.

Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни от мечти.

Загледан във зениците им кротки, в които Бог е ръснал звезден прах,

след роклите им – светли платноходки! – и римите си даже опетлах,

защо да не поседнат с мен във края на този – тъй объркан, мой живот? –

та, аз съм просто ангелче от Рая! – за миг слетяло – на автопилот,

Жени, които в падащата вечер да ми рекат поне едно: – Здравей!

С тях да съм най-щастливото човече, преминало по Варненския кей.