Jun 10, 2024, 3:16 PM

Жените със забързани походки

  Poetry » Love
750 2 1

ЖЕНИТЕ СЪС ЗАБЪРЗАНИ ПОХОДКИ

 

... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,

наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –

и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.

Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни от мечти.

Загледан във зениците им кротки, в които Бог е ръснал звезден прах,

 

след роклите им – светли платноходки! – и римите си даже опетлах,

защо да не поседнат с мен във края на този – тъй объркан, мой живот? –

та, аз съм просто ангелче от Рая! – за миг слетяло – на автопилот,

Жени, които в падащата вечер да ми рекат поне едно: – Здравей!

С тях да съм най-щастливото човече, преминало по Варненския кей.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво да река, майстор си!
    Загледан във зениците им кротки, в които Бог е ръснал звезден прах,
    след роклите им – светли платноходки! – и римите си даже опетлах,

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...