18.12.2008 г., 17:55 ч.

Жените-воини 

  Поезия » Гражданска
1588 1 36
Сълзи не ми отиват. Погрознявам.
Разциврена да бъда - не умея.
Щом нещо в мен умира - гордо страдам.
Усмихната. На пауза живея.
А казват, че олеква от сълзите.
Закърпвали пробойните в стената.
И още, че били свръх лековити,
защото им е изворът в душата.
Да плаче, който може. И умее.
Сълзите са оръжие за слаби.
Жените-воини в битките живеем.
И те ни правят силни. И корави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??