Жените-воини
Сълзи не ми отиват. Погрознявам.
Разциврена да бъда - не умея.
Щом нещо в мен умира - гордо страдам.
Усмихната. На пауза живея.
А казват, че олеква от сълзите.
Закърпвали пробойните в стената.
И още, че били свръх лековити,
защото им е изворът в душата.
Да плаче, който може. И умее.
Сълзите са оръжие за слаби.
Жените-воини в битките живеем.
И те ни правят силни. И корави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
