Сълзи не ми отиват. Погрознявам.
Разциврена да бъда - не умея.
Щом нещо в мен умира - гордо страдам.
Усмихната. На пауза живея.
А казват, че олеква от сълзите.
Закърпвали пробойните в стената.
И още, че били свръх лековити,
защото им е изворът в душата.
Да плаче, който може. И умее.
Сълзите са оръжие за слаби.
Жените-воини в битките живеем.
И те ни правят силни. И корави.
© Гергана Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
