Сълзи не ми отиват. Погрознявам.
Разциврена да бъда - не умея.
Щом нещо в мен умира - гордо страдам.
Усмихната. На пауза живея.
А казват, че олеква от сълзите.
Закърпвали пробойните в стената.
И още, че били свръх лековити,
защото им е изворът в душата.
Да плаче, който може. И умее.
Сълзите са оръжие за слаби.
Жените-воини в битките живеем.
И те ни правят силни. И корави.
© Гергана Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
