Женска душа
Женска душа...
Там,
някъде...
в зноя на лятото,
мъжки вятър
играе
в косите ми,
гореща постеля
е пясъкът,
а жарава -
душата...
попиваща влага
със жажда,
от устни на мъж,
потопени
във залеза
тих и горещ...
а морето е дреха
от страст,
която обличам
за теб...
забравила грях,
като пяна
от нежност
се стапям
в къпещи мъжки очи
и помня още,
и чакам
оня миг,
със надежда,
да отмият
зноя на лятото
кротки...мъжки сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
