3 may 2008, 16:24

Женска душа

2.7K 0 62

 

 

                   

                 Женска душа...

 

                 

                 Там,

                 някъде...

                 в зноя на лятото,

                 мъжки вятър

                 играе

                 в косите ми,

                 гореща постеля

                 е пясъкът,

                 а жарава -

                 душата...

                 попиваща влага

                 със жажда,

                 от устни на мъж,

                 потопени

                 във залеза

                 тих и горещ...

                 а морето е дреха

                 от страст,

                 която обличам

                 за теб...

                 забравила грях,

                 като пяна

                 от нежност

                 се стапям

                 в къпещи мъжки очи

                 и помня още,

                 и чакам

                 оня миг,

                 със надежда,

                 да отмият

                 зноя на лятото

                 кротки...мъжки сълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...