Женска душа...
Там,
някъде...
в зноя на лятото,
мъжки вятър
играе
в косите ми,
гореща постеля
е пясъкът,
а жарава -
душата...
попиваща влага
със жажда,
от устни на мъж,
потопени
във залеза
тих и горещ...
а морето е дреха
от страст,
която обличам
за теб...
забравила грях,
като пяна
от нежност
се стапям
в къпещи мъжки очи
и помня още,
и чакам
оня миг,
със надежда,
да отмият
зноя на лятото
кротки...мъжки сълзи...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
