Опитай се да сочиш пъклено
отвесен жерав на едно крило,
и другото му, застъпеното,
прикуцва в мислен танц – танго.
И с цвят на пепелта на роза
сивей в белотата на изригваното –
жераве,
та розите са те попарили до требнено!
Отмерено размах на две крила,
но само във ума,
защото едното е настъпено –
дотягаме сами на себе си
безкрилато непрегърнати.
© Велина Караиванова Всички права запазени