Jul 16, 2020, 8:01 AM

Жеравни

  Poetry
1.1K 0 0

Опитай се да сочиш пъклено

отвесен жерав на едно крило,

и другото му, застъпеното,

прикуцва в мислен танц – танго.

 

И с цвят на пепелта на роза

сивей в белотата на изригваното –

жераве,

та розите са те попарили до требнено!

 

Отмерено размах на две крила,

но само във ума,

защото едното е настъпено –

дотягаме сами на себе си

безкрилато непрегърнати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...