Не спи,мисли и мисли
Привиждат и се кучета и хора,че я търсят
става й топло,започва да разхвърля дрехите си
и въпреки всичко и въпреки потта съня неидва
ден и ден,нощ и нощ така минава живота й
как да принуди някого,как да се чувства като нещо което не е станала,как да унищожи живота на някого
живота за нея е цел,а целта живот
така нейните жертви се превръщат в жертви на другите нейни жертви.
кръга се затваря,сряга и от него излизат само мъртвите или късметлиите
алчността поддържа кръга затворен
надеждата го върти,но не го прецежда
нуждата поддържа играта вътре
а обидата си затваря очите и "вкарва"нови жертви в него.
само само някои,които виждат болестта
могат да не се обидят,да не са алчни и да не се надяват,че розовото е червено.само тези нямат надеждата че може със затваряне на очите да се промени всичко.само така не може да се роди нуждата-най лошия съветник и най-краткия път към смъртта.
Кой предизвиква смъртта?-това е въпроса
от всичкия набор от злини,най-голямото зло е когато сме сигурни че сме здрави без да сме здрави,когато си налагаме мнението без да разбираме защо. Оставят се следи в обществото,които са следи само защото са без отговор.
© Детелина Антонова Всички права запазени