Sep 26, 2018, 11:47 PM

"Жертва" - жертва

818 0 0

Не спи,мисли и мисли

Привиждат и се кучета и хора,че я търсят

става й топло,започва да разхвърля дрехите си

и въпреки всичко и въпреки потта съня неидва

 

ден и ден,нощ и нощ така минава живота й

как да принуди някого,как да се чувства като нещо което не е станала,как да унищожи живота на някого

 

живота за нея е цел,а целта живот

така нейните жертви се превръщат в жертви на другите нейни жертви.

кръга се затваря,сряга и от него излизат само мъртвите или късметлиите

 

алчността поддържа кръга затворен

надеждата го върти,но не го прецежда

нуждата поддържа играта вътре

а обидата си затваря очите и "вкарва"нови жертви в него.

 

само само някои,които виждат болестта

могат да не се обидят,да не са алчни и да не се надяват,че розовото е червено.само тези нямат надеждата че може със затваряне на очите да се промени всичко.само така не може да се роди нуждата-най лошия съветник и най-краткия път към смъртта.

 

Кой предизвиква смъртта?-това е въпроса

от всичкия набор от злини,най-голямото зло е когато сме сигурни че сме здрави без да сме здрави,когато си налагаме мнението без да разбираме защо. Оставят се следи в обществото,които са следи само защото са без отговор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...