Йерусалим
Нощта ти е спокойна,
и спокойна е затворила очи,
а в очите ти играят сънища,
нахвърляни. За мен. Лъчи.
Очите ти порепват и не знаят,
че аз съм буден в твоя сън.
Стената през нощта е тъмна,
мечтите ми – в кръвта ми звън.
Мечтите ми, във листче свити,
с ръка недоизписани.
Молбите ми нечути, скрити,
с очи недоизплакани…
И там, сред камъни безброй,
сред свити хиляди мечти,
мечти и болки, трепети, копнежи,
и моята мечта лежи.
Сред хиляди лица, сред хиляди съдби,
само моята за теб се пази,
в малко късче сгънати мечти.
И листчето жълтее сред жълти, светли дни…
А времето е спряло на Храмовия Хълм,
за теб, за мен, за хиляди очи.
Сред вечни камъни, редени,
в стена-олтар на време и мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Огнян Цветанов Всички права запазени
