Йес!

Йес!

“All we need is love” - Beatles

Драма:  италиански  аристократи

и  дискурсивно кресчендо.

Някак си пари. Свисти. Коси и костюми

естествено – черни. Заряди в очите,

(филмът АЕЦ облъчва хай стайлинг),

хора с кучета, с портфейли, с велосипеди,

излизащи от бизнес коктейли и

паркиращи в къщи с басейни и зид... 

Модерирано висше паричие,

рокли на пеперуди от крепдешин,

желания, похот и стъклени перли –

майсторски извъртян чийзкейк.

Отгоре – мус де лукс! Препарат

за гланциране. Дайте блус, кавалери!

Моят филм е в аварийната лента.

Някой да иска да съгласува

обяда, леглото, конфликта си с мен?

Една четка, една кърпа и чифт очила.

По една: чиния, душа, самота.

Карти: две, самоличност – една.

Приятели? Вече не знам. Имена.

Врагове – на двете ръце, и отгоре...

Паднах. Колената кървят – и сълзя

от свределчето под лъжичката –

ти ще го кажеш: вътре горя от

мисли и вери – направо съм клада!

И не се ли намери, макар и от кал,

продуцент/оператор/приятел

да направи от монотирада

врящо гърне анджак във ада? А?

Не искам чистилището на Данте,

нито рая на поетите и дамите.

Стига ми ниша за двама – трева,

пясък, майско поле, каравана

залези от червени луни над море...

пушек над гореща жарава... това е!!!