22.06.2007 г., 15:18

жестока съм

897 0 6

Така и не научи от нашата връзка,
че отдавна не съм влюбена,
не усети явната за всички хладина,
не видя насилената ми усмивка...
беше глух за хорската мълва,
за смеха,че с теб само си играя,
сляп беше за погледите пълни със съжаление.
Но накрая поне разбра,че може и жестока да е любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • може би искаш да си жестока, ама не си.

    лирическата ти героиня е такава
    (и аз все си обещавам от понеделник да стана по лоша,
    ама не ми се получава. А като си добър все ти се качват на главата )

    усмих*- за хубав ден!
  • Жесток стих!
  • истината винаги боли!тъжно,но факт!
  • Още един пример за негативен коментар! Възможноста да се пишат писма е и затова да не се правят забележки пред всички! Не ранявайте птиците! Нека пишем добро, или нищо!
  • Не бих казал, че това може да се нарече стихотворение, но ако се съсредоточиш и го продължиш може и да излезе нещо интересно Нищо лично

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...