severianin (Валентин Чернев)
417 677
31.08.2012 г., 12:32 ч.

Жестоко време 

  Поезия
529 0 7

ЖЕСТОКО ВРЕМЕ

 

 

Наивно, чисто, палаво, красиво,

далечното си детство пазя в мене –

стоцветен щрих в прииждащото сиво,

най-светлото безкрайно приключение,

което в младостта ми продължава

и заличава границите ясни –

една несъществуваща държава,

миражна като сън.

И тъй прекрасна...

 

Нататък всичко тъне сред мъглите –

тревожно, шеметно и кръстопътно,

изчезващо,

докрай недооткрито,

в което бурята на дните тътне.

То плътно следва

детството ми бяло

и синор между двете сякаш няма,

но зная – днес съм в другото начало,

в началото на другата измама.

 

Зад днешната черта започват вече

пред мен безкрайните поля на здрача

и съм готов,

пристигнал отдалече,

във старческото детство да прекрача.

Тъй лесно е,

тъй безпощадно лесно,

да залича в нозете си чертата.

Нататък ли?

Нататък е известно,

макар че всъщност има ли “нататък”?

 

А онова – сред бурите, в мъглите,

в което пътищата бяха стръмни,

което пази пепелта на дните,

когато не дочаквах да се съмне?...

А онова – задъхано, тревожно,

когато бях и млад, и кръстопътен,

и беше невъзможното – възможно,

и аз бях бурята,

и аз бях тътена?...

 

От детство в детство мога да премина –

косите ми са безнадеждно бели.

Спасяват ме най-мъчните години,

най-трудната и тежка възраст – зрелост.

Ще мога ли да не прекрача тая

черта последна, зад която дреме

на старостта ми детството?

Не зная...

 

Пред мен е най-жестокото ми време.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??