severianin (Валентин Чернев)
417 677
Aug 31, 2012, 12:32 PM

Жестоко време 

  Poetry
562 0 7

ЖЕСТОКО ВРЕМЕ

 

 

Наивно, чисто, палаво, красиво,

далечното си детство пазя в мене –

стоцветен щрих в прииждащото сиво,

най-светлото безкрайно приключение,

което в младостта ми продължава

и заличава границите ясни –

една несъществуваща държава,

миражна като сън.

И тъй прекрасна...

 

Нататък всичко тъне сред мъглите –

тревожно, шеметно и кръстопътно,

изчезващо,

докрай недооткрито,

в което бурята на дните тътне.

То плътно следва

детството ми бяло

и синор между двете сякаш няма,

но зная – днес съм в другото начало,

в началото на другата измама.

 

Зад днешната черта започват вече

пред мен безкрайните поля на здрача

и съм готов,

пристигнал отдалече,

във старческото детство да прекрача.

Тъй лесно е,

тъй безпощадно лесно,

да залича в нозете си чертата.

Нататък ли?

Нататък е известно,

макар че всъщност има ли “нататък”?

 

А онова – сред бурите, в мъглите,

в което пътищата бяха стръмни,

което пази пепелта на дните,

когато не дочаквах да се съмне?...

А онова – задъхано, тревожно,

когато бях и млад, и кръстопътен,

и беше невъзможното – възможно,

и аз бях бурята,

и аз бях тътена?...

 

От детство в детство мога да премина –

косите ми са безнадеждно бели.

Спасяват ме най-мъчните години,

най-трудната и тежка възраст – зрелост.

Ще мога ли да не прекрача тая

черта последна, зад която дреме

на старостта ми детството?

Не зная...

 

Пред мен е най-жестокото ми време.

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??