22.03.2014 г., 18:37

Жетварска песен № 2

453 0 0

Духни, духни, радхладанче!
Моля те спаси ни!
О, това жестоко слънце,
вече  умори ни!

Духни, духни, разпилий ми
мъката горчива,
 мъката ми, тежестта ми,
болката ми дива!

В този ад не се живее!
Няма в жегата живот!
Пред очите  ме тъмнее!
Къпиме се цял ден в пот!

Духни, духни разхладанче,
Духни и спаси ме!
Туй е ад, а не слънце,
Боже упази ме!
  1950г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...