22.03.2014 г., 18:37

Жетварска песен № 2

452 0 0

Духни, духни, радхладанче!
Моля те спаси ни!
О, това жестоко слънце,
вече  умори ни!

Духни, духни, разпилий ми
мъката горчива,
 мъката ми, тежестта ми,
болката ми дива!

В този ад не се живее!
Няма в жегата живот!
Пред очите  ме тъмнее!
Къпиме се цял ден в пот!

Духни, духни разхладанче,
Духни и спаси ме!
Туй е ад, а не слънце,
Боже упази ме!
  1950г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...