Mar 22, 2014, 6:37 PM

Жетварска песен № 2

  Poetry » Other
461 0 0

Духни, духни, радхладанче!
Моля те спаси ни!
О, това жестоко слънце,
вече  умори ни!

Духни, духни, разпилий ми
мъката горчива,
 мъката ми, тежестта ми,
болката ми дива!

В този ад не се живее!
Няма в жегата живот!
Пред очите  ме тъмнее!
Къпиме се цял ден в пот!

Духни, духни разхладанче,
Духни и спаси ме!
Туй е ад, а не слънце,
Боже упази ме!
  1950г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...