ЖИГОЛО
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
ЖИГОЛО
- Не ме лъжи, че времето лекува.
Това не ти е рана на плътта.
Душата и отвъд ще боледува,
Ако я стъпчеш гола във калта.
- Така ли мислиш? Седмица ще мине
и ще те грабне вечния нагон.
Преди леглото ти напълно да изстине,
ще яхнеш друга мацка, като кон.
- Цинична си, когато атакуваш,
но аз усещам чувство за вина.
Показваш нокти, ала се преструваш –
Господи! – типично за жена.
- Отивам си и няма да се върна.
Не си мисли, че ти си уникат.
- Иди си скъпа. Аз пък ще повърна,
за край на нашия измислен свят.
Видях гърба й и вратата трясна.
Каква жена! Направо е пожар.
Не мина номера с душата – ясно.
Е, другата в килера си е дар.
Излизай, скъпа. Бурята отмина
и няма да се върне. Не и днес.
Побързай, baby, гола ще настинеш.
Ела при мен и под юргана влез.
Онази бе пожар, а тази – ледник.
В ръка държеше моят пистолет.
Какво им става? Ще поискам “вредни”.
Но чу се гръм и дулото присвет…
2005 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
