Житейска максима
Планински връх попитали веднъж
от полята на стадата звънците -
на вятъра не се ли сърди, че
го брули и дъждът, а той им рекъл.
- Не, не, аз винаги обърнат съм към слънцето!
Със тази притча аз щурмувам времето,
макар че ме боли за младостта
и в себе си със кълн от семето
ще оцелявам с радостта.
Житейска максима това да е
на всички живи същества,
за мен, за теб и малкото дете,
да съхраним и себе си, и любовта!
от полята на стадата звънците -
на вятъра не се ли сърди, че
го брули и дъждът, а той им рекъл.
- Не, не, аз винаги обърнат съм към слънцето!
Със тази притча аз щурмувам времето,
макар че ме боли за младостта
и в себе си със кълн от семето
ще оцелявам с радостта.
Житейска максима това да е
на всички живи същества,
за мен, за теб и малкото дете,
да съхраним и себе си, и любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
