Колко много ми беше потребен
и какво ли не сторих да случа,
а страдания само от тебе,
животе, за жалост получих.
Много истинска обич ти дадох,
много сълзи пролях и прощавах,
дори болката смятах за радост,
а от теб на любов се надявах.
Изминаха трудни години,
беше младост, нямаше страх,
но днес съм само слугиня
на нечии прищявки и гняв.
Уморих се, животе, не смогвам,
нямам сили за тази игра,
да продавам достойнство не мога,
да съм роб на безкрайна тъга.
Но зная и заявявам открито,
че пътя си с чест извървях,
страданията бяха със смисъл,
животе, днес чрез тях помъдрях.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени