11.07.2005 г., 22:15

Житейско

820 0 0
Никога и нищо няма да се промени.
Пътищата са отдавна извървяни.
Все на този кръстопът стоим
и няма смисъл на където да подхванем.

Всичко ще си бъде все така,
нима не знае всеки края.
Както и да продължим
все едно ще е в безкрая.

Често питаме се и за смисъл,
често не намираме такъв.
Струва ли си да се бориш
и да бъдеш вечно пръв?

Всички ние ще си тръгнем,
колкото да се морим.
Няма нивга да се върнем,
времето да завъртим.

Песни пяти, недопяти,
устни шепнещи.. И пак
всичко ще заглъхне в мрака
и ще стане дим и прах.

И ще има ли тогава
кои реда да продължи,
стъпките той да поеме
и следите да не заличи?

Някой ще се сети ли тогава
за живота, който ти си изживял,
за усмивките ти и тъгата
дето си я надживял?

Имали изобщо нещо,
дето трябва да ти натежи
щом след време никой, никой
за тебе няма вече да скърби?

Трябва ли да бориш и да теглиш
пъзела жесток на своята съдба?
Трябва ли да мислиш и да страдаш
за нечия отвърната глава?

Чувства трябва ли да даваш
щом не ще получиш нищо ти?
Трябва ли да плачеш и да падаш
пред нечии обвити в лед очи?

Нима си струва да се даваш
на словата злостни на света
и да се сам затваряш
в тежка каменна стена?

Трявбва ли да влачиш с тебе
мъката на тоз живот?
Сам за себе си опитай
да си изградиш светлинен свод!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...