6.10.2011 г., 21:28 ч.

Житейско 

  Поезия
1371 1 5

 

С проблемите си справях се самичък -

не чаках да ме бутнат, за да скоча.

 Засилвах се към следващо обичане,

решен, че този скок ще бъде точен.

Разпалвах много клади – не за вещици,

стопявах ледове - и все се парих.

Нагледах се на праведни, на грешници –

и с чужди грешки своя гръб товарих.

Научих много тайни на земята –

едни жадуват смях, а други – злато.

Научих, че понякога тревата,

примамливо зелена, крие блато.

Сега за всякакъв обрат съм аз готов -

не всеки правилния път ти сочи.

Не пренебрегвам ничия любов,

че скок към нея, знам, веднъж е точен.

 

 

М. Спасов

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??