6.10.2011 г., 21:28 ч.

Житейско 

  Поезия
1417 1 5
С проблемите си справях се самичък -
не чаках да ме бутнат, за да скоча.
Засилвах се към следващо обичане,
решен, че този скок ще бъде точен.
Разпалвах много клади – не за вещици,
стопявах ледове - и все се парих.
Нагледах се на праведни, на грешници –
и с чужди грешки своя гръб товарих.
Научих много тайни на земята –
едни жадуват смях, а други – злато.
Научих, че понякога тревата,
примамливо зелена, крие блато. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Предложения
: ??:??