Житейско
С проблемите си справях се самичък -
не чаках да ме бутнат, за да скоча.
Засилвах се към следващо обичане,
решен, че този скок ще бъде точен.
Разпалвах много клади – не за вещици,
стопявах ледове - и все се парих.
Нагледах се на праведни, на грешници –
и с чужди грешки своя гръб товарих.
Научих много тайни на земята –
едни жадуват смях, а други – злато.
Научих, че понякога тревата,
примамливо зелена, крие блато.
Сега за всякакъв обрат съм аз готов -
не всеки правилния път ти сочи.
Не пренебрегвам ничия любов,
че скок към нея, знам, веднъж е точен.
М. Спасов
© Мартин Спасов All rights reserved.
