Змей се оказа… буквално
змеица си търсел, невеста,
а мен погледна фронтално.
С какво ли му бях интересна?

Е, признавам, исках го… много,
също гръм през мен премина,
преобърна света ми, ей Богу…
Да го спра не намерих причина.

Не бил срещал като мен такава
аз с очи съм била го пробола.
С тоз акъл днес, да бях и тогава,
ама Сляпата ме беше подвела.

Е, не можех като него да стана,
към добро все ме теглеше гена.
Зло в душа да тая, да прихвана
не желах. Не бях змеица родена.

И доброто ми, дойде му премного
и усмивката - що ми грее лицето
и уюта на душа ми… Нему строго
и сърдито му туптеше сърцето.

Ама мъжка му работа, змейска
не можа да спази клетва поета.
Аз ще хвана гора Тилилейска,
а пък той… си изпусна късмета.

22.06.2017г
цикъл „Черно перо“
Етчи – Анета С.