Аквалия (Лилия Ресенска)
51 202
6.10.2007 г., 11:35 ч.

ЖИВА 

  Поезия
414 0 6

                                 МИНАВАМ ПРЕЗ ЗЕЛЕНОТО НА ПАМЕТТА,
                                 възпято от нахлуващите влакове,
                                 за да изпия виното на есента,
                                 която спира дъх в прихлупено очакване.
                                 И... натежавам като грозд,
                                 земята ме притегля в гънки меки -
                                 да чуя реквиема прост -
                                 притихнала, в трева, пътека.
                                 Растат в ръцете ми листа, 
                                 проболи длани, ден и мисъл.
                                 Отронват се безкрайните зърна
                                 на житото, за хляб орисано.
                                 В очите ми пониква светлина
                                 за изгрев и за залез избуяла,
                                 и се събират есенни ята
                                 от ненадейно свечеряване.
                                 Но пада звездна пелена,
                                 попива всички разстояния.
                                 В очите ми се гмурва вечерта
                                 под топъл дъжд-сияние.
                                 В гърдите ненадейна дума
                                 гнездо от радости си свива.
                                 Приглъхва есенната шума -
                                 да разбера - ЗЕМЯТА В МЕН Е ЖИВА.   
                                 

         





                                

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??