МИНАВАМ ПРЕЗ ЗЕЛЕНОТО НА ПАМЕТТА,
възпято от нахлуващите влакове,
за да изпия виното на есента,
която спира дъх в прихлупено очакване.
И... натежавам като грозд,
земята ме притегля в гънки меки -
да чуя реквиема прост -
притихнала, в трева, пътека.
Растат в ръцете ми листа,
проболи длани, ден и мисъл.
Отронват се безкрайните зърна
на житото, за хляб орисано. ...