Oct 6, 2007, 11:35 AM

ЖИВА 

  Poetry
464 0 6
МИНАВАМ ПРЕЗ ЗЕЛЕНОТО НА ПАМЕТТА,
възпято от нахлуващите влакове,
за да изпия виното на есента,
която спира дъх в прихлупено очакване.
И... натежавам като грозд,
земята ме притегля в гънки меки -
да чуя реквиема прост -
притихнала, в трева, пътека.
Растат в ръцете ми листа,
проболи длани, ден и мисъл.
Отронват се безкрайните зърна
на житото, за хляб орисано. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Random works
: ??:??