Жива
---
Има толкова много вода,
но едни са очите, в които
ми се иска да скрия следа
и удавя сърце, без да питам...
Има толкова много места,
дето връщат към спомени стари,
но в едно - със летеж, мисълта
скача даже на грешната гара...
Има толкова много лъжи,
оцветяващи скучните нощи,
но една в мойте мисли кръжи,
и дори ù се моля за още!
Има толкова много мъже,
дето свалят звезди с думи прости -
за един ще вися на въже,
без да моля за прошка от Господ!
Има толкова скръб и сълзи -
във жени, дето любят го мнимо.
В мен копнеж полумъртъв пълзи,
но съм жива, защото го имам...
-----
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
