Jun 29, 2012, 9:38 AM

Жива

  Poetry » Love
988 0 11

 

 

---

 

Има толкова много вода,
но едни са очите, в които
ми се иска да скрия следа
и удавя сърце, без да питам...

Има толкова много места,
дето връщат към спомени стари,
но в едно - със летеж, мисълта
скача даже на грешната гара...

Има толкова много лъжи,
оцветяващи скучните нощи,
но една в мойте мисли кръжи,
и дори ù се моля за още!

Има толкова много мъже,
дето свалят звезди с думи прости -
за един ще вися на въже,
без да моля за прошка от Господ!

Има толкова скръб и сълзи -
във жени, дето любят го мнимо.
В мен копнеж полумъртъв пълзи,
но съм жива, защото го имам...


 

-----

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...