Жива
Безброй мигове,
в самота преминали ,
се превърнаха
в години очакване
и напразни надежди.
Безброй мечти
в миналото останаха,
бял свят не видяха,
но в годините ме крепяха
да оцелявам.
Безброй пъти
природата молих
за сила и воля.
Какво ли не сторих
съдбата да направлявам!
Мъчих се, мъча се,
но все не успявам!
Защо ли?!...
За да мога жива да оставам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
