Безброй мигове,
в самота преминали ,
се превърнаха
в години очакване
и напразни надежди.
Безброй мечти
в миналото останаха,
бял свят не видяха,
но в годините ме крепяха
да оцелявам.
Безброй пъти
природата молих
за сила и воля.
Какво ли не сторих
съдбата да направлявам!
Мъчих се, мъча се,
но все не успявам!
Защо ли?!...
За да мога жива да оставам!
© Анна Попова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
