Безброй мигове,
в самота преминали ,
се превърнаха
в години очакване
и напразни надежди.
Безброй мечти
в миналото останаха,
бял свят не видяха,
но в годините ме крепяха
да оцелявам.
Безброй пъти
природата молих
за сила и воля.
Какво ли не сторих
съдбата да направлявам!
Мъчих се, мъча се,
но все не успявам!
Защо ли?!...
За да мога жива да оставам!
© Анна Попова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
